Дубровник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дубровник
Dubrovnik
Знаме
      
Герб
42.6403° с. ш. 18.1083° и. д.
Дубровник
Страна Хърватия
ЖупанияДубровнишко-неретванска жупания
Площ142,6 km²
Надм. височина3 m
НаселениеПонижение 41 562 (2021) души
Пощенски код20 000
Телефонен код020
МПС кодDU
Официален сайтwww.dubrovnik.hr
Дубровник в Общомедия
Старият град на Дубровник
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Изглед към града от морето
Изглед към града от морето
В регистъраOld City of Dubrovnik
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Хърватия
ТипКултурно наследство
Критерииi, iii, iv
Вписване1979  (3-та сесия)
Разширение1994
Старият град на Дубровник в Общомедия

Дубрòвник (на хърватски: Dubrovnik; на латински: Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания.

Разположен е на брега на Адриатическо море в Далмация и е наричан „Перлата на Адриатика“.[1]

Към 2021 г. Дубровник наброява 41 562 души.[2]

В миналото градът е един от важните центрове на развитие на сърбохърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, макар че е център на хърватски полуекслав или т.нар. сръбско поморие, признато като сръбско и по силата на лондонския договор за присъединяването на Италия към Антантата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.

Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 година. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.

От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.

Във времето от 14 век до 1808 година Дубровник е управляван като свободна държава с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.

Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.

В републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 година. През 1699 г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.

Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806 година. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.

През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 година.

След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от щетите са възстановени.

Друга информация[редактиране | редактиране на кода]

Патрон на града е св. Влас (Sv. Vlaho).

Старата част на Дубровник е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

В Дубровник се говори дубровнишки говор, а прилежащата му територия е известна още от средновековието като дубровнишко крайбрежие.

Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“.

Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на Съединените щати.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Град От
Италия Равена 1967
Хърватия Вуковар 1993
Австрия Грац 1994
Швеция Хелсингбори 1996
Босна и Херцеговина Сараево 2007
Италия Рагуза 2000
САЩ Монтерей (Калифорния) 2007
Франция Рюей Малмезон 2011

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дубровник
Починали в Дубровник

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dubrovnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​